Всяка година спорим за едно и също. Автентичен ли е обичаят с хорото в ледените води на Йорданов ден.
Всяка година около хорото се разиграват две тези.
Едната – това не е автентичен обичай, срам ме е от Ганя с потурите, ние сме европейци, какви са тия глупости.
А втората – това е автентичен стар обичай (Божидар Димитров беше намерил корените в Османската империя и имаше дълга теза, за която обаче май нямаше особено сериозни научни доказателства).
И двете тези имат своите поддръжници и своите горещи противници, но като цяло хорото, вместо да сплотява българите, ги разделя.
Кое е истинско и кое фалшиво в традициите ни обаче? И наясно ли сме дали хорото, което танцуваме, е автентично българско или е написано от някой композитор?
Ето това е въпрос, на който ще се опитаме да отговорим чрез две песни.
I. Лудо младо сън засънило
“Лудо младо сън засънило
на ръчица бела момина.
А мома се чудом чуди,
милно й е да го буди,
драго й е да го гледа.”
Сигурно мнозина от вас са си припявали тази любовна песен и познават доста нейни изпълнения – от народни ансамбли през фамозната Николина Чакърдъкова, та до Деси Добрева (която е може би най-добрата изпълнителка на тази песен към днешна дата).
Народна песен ли е “Лудо младо”? Не, не е.
Всъщност песента, която първоначално са нарича “Откъде да взема сила”, се ражда в началото на 70-те години на XX век от един творчески тандем. Тандемът е между композитора Атанас Бояджиев и поета Богомил Гудев.
Атанас Бояджиев е изключително интересен композитор от старата школа. Творчеството му е свързано с киното и естрадната сцена. Нещо повече – първият “Златен Орфей” в България през 1969 година е спечелен именно от Бояджиев и Маргарет Николова за песента “Сън сънувах”.
Ако се заслушате в музиката, ще усетите афинитета на Бояджиев към градския и селския фолклор. Това се оказва основен негов почерк, а той създава редица ярки песни на фолклорна основа, сред които например легендарната песен на “Щурците” “Еньовден”.
Атанас Бояджиев
В началото на 70-те години мнозина български автори си дават сметка, че у нас е започнала да нахлува една нова субкултура – тази на сръбската кафанска музика, която десетилетие по-късно ще генерира началото на възхода на чалгата в България.
И тогава Атанас Бояджиев се обръща към един човек, с когото вече е работил – поетът Богомил Гудев.
Богомил Гудев
Бояджиев и Гудев са творили заедно още през 60-те години. През 1962 г. създават “Песен за чайката”, която е изпята от Емил Димитров и става част от филма “На тихия бряг”.
Така двамата решават да създадат запеваема и мелодична песен, базирана на градския и селския фолклор. От тази идея се ражда песен, която е записана в студиото на БНР и носи името “Откъде да взема сила”.
Само че идеята не е посрещната особено добре от социалистическата реалност. Някой решава, че песента има твърде двусмислен и еротичен по същността си текст. И така “Откъде да взема сила” отива в архива на БНР и престоява там около 20 години.
Междувременно двамата творци създават паметни творби. Бояджиев е част от екипа, който пише музиката към легендарни български филми като “На всеки километър” и “Капитан Петко войвода”.
Богомил Гудев пък… а бе достатъчно е само да ви припомня, че е автор на текста към песента “Вървят ли двама” на Мария Нейкова (от филма “Козият рог”).
По някое време обаче ситуацията се разведрява. И песента “Откъде да взема сила”, но вече с ново име – “Лудо младо” – изведнъж започва своят живот.
За тази песен се знае, че е изпълнявана от 100 различни изпълнители. И може би това е една от причините до ден днешен “Лудо младо” да е считана от мнозина за народна песен.
И тя по някакъв начин наистина е народна. Но все пак не е…
II. “Катерино моме”
Тази песен днес е позната и обичана от цяла България. Изпълнявана е от кого ли не – от народни изпълнители до поп звезди.
Истината е, че тази “народна” песен нямаше да съществува, ако не беше измислена и композирана от народната певица и бивша солистка на ансамбъл “Пирин” Татяна Сърбинска.
Татяна Сърбинска
Сърбинска е певица, солистка на ансамбъл “Пирин”. Към днешна дата тя живее в САЩ, в Бостън, и продължава да носи любовта към българския фолклор в себе си. До ден днешен певицата преподава български фолклор. А песента се ражда някъде между 70-те и 80-те години на XX век от тандема между Сърбинска и академик Кирил Стефанов, който прави оркестрацията на “Катерино моме”.
Между другото, не само “Катерино моме” е авторска песен на Сърбинска. Нейни са и „Мари, моме, църноока” и „Ой, Димитре”.
Но “Катерино моме” се превръща в толкова изпълнявана песен, че и до днес е възприемана като народна. А не е.
През 2020 президентът Румен Радев награди Татяна Сърбинска с орден “Св. Св. Кирил и Методий” – огърлие, за особено значими заслуги за съхранение, развитие и популяризиране на българската традиция и култура в България и по света.
Така певицата получи признание от собствената си страна заради дългогодишната си отдаденост към фолклора.
Но най-голямата награда за всеки автор е, когато песента му се пее от всички.
